Меню Затваряне

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

За улеснението на нашите клиенти и заинтересованите граждани, в тази секция на сайта сме събрали ключови документи свързани с шума и вибрациите.

За допълнителна информация – не се колебайте да се свържете с нас!


За шума

Шумът в околната среда е всеки нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от промишлените и локални източници на шум. Неговото неприятно въздействие върху човека, причинява във времето стресови и болестни състояния на човешкия организъм.

Влияние на шума върху здравето и социалната му цена
Шумът има разнородно влияние върху човешкото здраве и е официално признат от „Световната здравна организация” (СЗО) като фактор със сериозно влияние върху общественото здраве.

  • Най-разпространеният ефект са състоянията на раздразнителност, умора и нарушение на концентрацията причинени от шума.
  • Вредните въздействия на шума не са равномерно разпределени сред обществото – неравностойни групи като деца, възрастни хора, както и хора страдащи от тежки психични и физични разстройства и болести са повлияни в по-висока степен.
  • Съществуват безспорни доказателства, че шумът от пътния трафик води до нарушения в съня, до разстройства в познавателните възприятия (най-вече у подрастващите), както и до сърдечно-съдови заболявания.

Хората, които по време на сън са изложени на средногодишната експозиция на нощен шум над 40 dB(A), което съответства на звукова експозиция на тиха и спокойна улица, може да страдат от леки ефекти върху здравето, като нарушения на съня и безсъние. Над 55 dB(A) средна дългосрочна експозиция на шум, подобно на шума при един нормален разговор, може да доведе до повишено кръвно налягане и сърдечни пристъпи.

Един на всеки петима европейци е редовно изложен на шум над 55 dB(A) през нощта.

Високите нива на шум действат като стресов фактор и атакуват почти всички органи и системи на човешкия организъм. Високият шум засяга слуховия орган, централната и вегетативната нервна система. Хората стават неспокойни, раздразнителни, неработоспособни, често имат главоболие и световъртеж, страдат от безсъние. Резките внезапни шумове повишават секрецията на адреналин от надбъбречните жлези, което води до свиване на кръвоносните съдове, нарушаване на периферното кръвообращение и повишаване на кръвното налягане. Всичко това допринася за развитието на хипертония и атеросклероза и може да доведе до тежки съдови инциденти – инсулти, инфаркти, тромбози и др.

Като мощен стресов фактор шумът далеч не изчерпва своето вредно въздействие върху организма само със специфичното поражение на слуховата функция. Той влияе върху нервно-психичната сфера, сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт, жлезите с вътрешна секреция, обмяната на веществата, нервно-мускулния апарат и др. В определен смисъл може дори да се твърди, че неспецифичното въздействие на шума заема по-важно място в шумовата патология, отколкото специфичното поражение на слуховата функция. Проучванията показват, че няма орган в човешкото тяло, който да е пощаден от вредното въздействие на шума.

Вредата от нежелания шум е силно изразена върху децата. При тях, шумът може да повлияе на способността им за концентриране, четене и писане. В класове, в които има силен шум, учениците показват значително по-ниски резултати от такива, в друг клас и същото училище, където вредата от шума е избегната. Според данни на СЗО, на ниво общност, вредата от шума води до намаляване на раждаемостта, нарушаване на способностите за учене, увеличава броя на инцидентите и води до повишена злоупотреба с наркотици. И не на последно място, доказано е, че дълговременно излагане на шум със стойности по-високи от 70 dB(A) може до доведе до необратима загуба на слуха.

Показатели за нива на шум и гранични стойности

За защита на хората от вредното действие на шума са приети гранични стойности за отделните показатели за шума.

Показателите за шум и граничните стойности в Р. България са регламентирани с Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. (прикачена отдолу), издадена от Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите.

Показателите за шум са физични величини, чрез които се определя шума в околната среда, като се отчитат границите и степента на дискомфорт на хората, изложени на шум, в зависимост от характера на шума, времето на денонощието, предназначението на помещенията за обитаване, характера на териториите и зоните в и извън урбанизираните територии.

Основни показатели за шум са:

  • дневно ниво на шума – Lден, който е показател за шума, свързан с дискомфорта през дневния период от време (от 7 до 19 ч.);
  • вечерно ниво на шума – Lвечер, който е показател за шума, свързан с дискомфорта през вечерния период от време (от 19 до 23 ч.);
  • нощно ниво на шума – Lнощ, който е показател за шума, свързан с нарушаването на съня през нощта (от 23 до 7 ч.);
  • денонощно ниво на шума – L24, който е показател за шума, свързан с дискомфорта през цялото денонощие и се определя по изчислителен метод от стойностите на Lден, Lвечер и Lнощ.

Граничните стойности на нива на шум в помещения на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение са дадени в Таблица №1 от Приложение №2 към чл. 5 от Наредба №6/2006:

Предназначение на помещенията Еквивалентно ниво на шума Leq dB(A)
ден вечер нощ
1 Стаи и операционни зали в лечебни заведения 30 30 30
2 Жилищни стаи, занимални и спални помещения в детските заведения, спални помещения в общежития, стаи за настаняване в места за настаняване по смисъла на § 1, т. 9, буква "в" от допълнителните разпоредби на Закона за здравето 35 35 30
3 Лекарски кабинети в лечебни заведения, зали за конференции, зрителни зали на театри и кинозали 40 40 35
4 Класни стаи и аудитории в учебни заведения, заведения за научноизследователска дейност, стаи за обучение в школи и центрове за работа с деца, читални 40 40 40
5 Работни помещения в административни сгради 50 50 50
6 Зали за консумация в обекти за обществено хранене, фоайета на театри и кинозали, клубове, бръснарски, фризьорски и козметични салони, ателиета за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото, балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове и сауни 55 55 55
7 Търговски зали на магазини, зали за пътници в гари 60 60 60

Забележки:

  • При въздействие на тонален или импулсен шум поправката е -5 dB(А) и се отнася за помещенията от т. 1 до т. 5 от таблица 1.
  • Тонален е този шум, който се характеризира със звук с определена честота (тон) и се определя чрез измерване.
  • Импулсен е този шум, който се възприема като отделни удари и се състои от един или няколко импулса на звуковата енергия, като продължителността на всеки импулс е по-малка от 1 s.

Граничните стойности на нива на шум в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях са дадени в Таблица №2 от Приложение №2 към чл. 5 от Наредба №6/2006:

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях Еквивалентно ниво на шума Leq dB(A)
ден вечер нощ
1 Жилищни зони и територии 55 50 45
2 Смесени централниградски части 60 55 50
3 Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик 60 55 50
4 Територии, подложени на въздействието на релсов железопътен и трамваен транспорт 65 60 55
5 Територии, подложени на въздействието на авиационен шум 65 65 55
6 Производствено-складови територии и зони 70 70 70
7 Зони за обществен и индивидуален отдих 45 40 35
8 Зони за лечебни заведения 45 35 35
9 Зони за научноизследователска и учебна дейност 45 40 35
10 Тихи зони извън урбанизираните територии 40 35 35

Забележка: Граничната стойност на максималното ниво на шума при прелитане на летателно средство над определена територия е 85 dB(A).


Подбрани Наредби в Р. България, имащи отношение към понятието шум

Подбрани Закони в Р. България, имащи отношение към понятието шум

Подбрани Европейски и международни норми директиви, указания и др.

Друга полезна информация

bg_BGБългарски